ПРЕДСТОИ (не)ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО 

Спорният Законопроект за Културното Наследство беше прокаран (с козметични поправки) от царските брокери, на първо и второ четене при два последователни вота на недоверие към кабинета.

Въпреки че десетки неправителствени организации и стотици експерти бяха против този "юридически бълвоч", той вече е обнародван и е в сила от 10.04.2009, в комплект с нарочни изменения и допълнения в Наказателния Кодекс.

Накратко, ако имате някакви "културни ценности" дали "с шапка" или "без шапка" вие сте в "гювеча", "пардон" - в "бълвоча"...

Евентуалното прилагане на това "юридическо недомислие" (наречено закон) ще навреди на мнозинството български граждани и на културното ни наследство.

Започвайки от основното определение "културна ценност" ще видим, че "правната мътилка" (в сравнение със стария закон) е станала още по-забатачена. Поради недопустимо широкия обхват на този термин въобще не става ясно кои културни ценности са защитени, какъв е техния защитен статут и какъв е съответстващия им защитен режим.

Връзката на нововъведената юридическа терминология със защитния статут и защитния режим е толкова мъглява, че дори опитните специалисти ще бъдат принудени или да (не)прилагат закона или да си го тълкуват, кой както прецени според случая... и обстоятелствата.

Прилагането дори на най-важните текстове на ЗКН и НК е възпрепятствано и поради размиването на термините "културна ценност", "защитена територия", "археологически обект", "археологическа ценност", "монети и монетовидни предмети", "национално богатство" и др. и поради разминаването и противоречието на множество от нормите.

Също така е важно да припомним, че множеството нововъведени термини и дефиниции противоречат на такива (или такива с подобен обхват) от редица международноправни актове по които РБ е страна. Вместо в закона да бъдат директно инкорпорирани съответните международноприети термини нарочно е вкаран изопачен техен прочит, който недопустимо разширява приложното им поле и така блокира бъдещото прилагане на съответните законови текстове.

Неведнъж вече се каза, че "този закон не урежда, а уврежда обществените отношения в тази сфера", но сега предстои това вече да се докаже...

В аванс нека обърнем внимание на някои от най-фрапиращите казуси, които очевидно показват (не)приложимостта на това ”правно недомислие” (наречено закон).

Всички знаем, че предимно централните и немалки други части от множество наши градове и селища (вкл. София, Пловдив, Варна, Стара Загора и др.) лежат върху останките на средновековни и антични градове и селища.

В "юридическото недомислие" наречено "Закон за Културното Наследство" изрично е постановено:

"Чл. 53. Според научната и културната област, към която се отнасят, движимите културни ценности са:
1. археологически : движими вещи, открити в земята, на повърхността й или под водата и свидетелстващи за епохи и цивилизации, които са обект на археологията;"

 и

"Чл. 146. (1) Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които източници на информация са теренните проучвания.
(2) Обектите по ал. 1 са публична държавна собственост."

Според тези определения обхватът на приложното поле на термина "археологически обект" е разширен до там до където си пожелаят археолозите. За тях знаем, че фетишизират археологията и всяка керемидка е ”безценна” и че винаги могат да предявят претенции към вас, че дори основите на старата къща на баба ви са от минала епоха, намират се в земните пластове и са източник на "безценна" за тях информация, която следва да се извлече чрез теренни проучвания...

Сега нека да помислим относно казуса с упоменатите големи градски части, които несъмнено лежат върху "археологически обекти".

Ако бъде приложено това "юридическо недомислие" (наречено закон) би последвала национализация на големи територии от повечето български градове и селища. Съответно всички комплекси, сгради и съоръжения находящи се върху такива "археологически обекти" ще се окажат със спорен правен статут, водещ до фатални последици за техните собственици, наематели, ползватели и не само за тях…

По-нататък нека се вгледаме в множеството хотелски, търговски, административни и индустриални комплекси на чиято територия също има или ще се открият "археологически обекти". Без оглед на каквато и да е значимост на последните съгласно това "юридическо недомислие" (наречено закон) тяхната територия също следва да бъде обявена за "публична държавна собственост"... с всичките съответни последици...

Следва да обърнем внимание и на горите в които ще се открият "движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се в земните пластове и на тяхната повърхност, за които източници на информация са теренните проучвания". Отново без оглед на каквито и да е критерии за тяхната значимост съгласно "юридическото недомислие" (наречено закон) те също трябва да бъдат обявени за "публична държавна собственост"... с всички съответни последици...

Идва ред и на земите в които ще се открият такива "движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи". В тези случаи също без оглед на каквито и да е критерии за значимост на последните, съгласно "юридическото недомислие" (наречено закон) също ще трябва да бъдат обявени за "публична държавна собственост"... с всички съответни последици...

Накрая не бива да забравяме и за всички фирми, които имат концесии за добив на природни богатства (рудни и нерудни) или разрешение за търсене и проучване на такива. Тяхната работа в много от случаите ще бъде блокирана поради наличие на "движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи" в съответните терени.

Да не говорим, че дори една дупка за помийна яма няма да може да бъде законно изкопана без подпис на археолог, а недай си боже ако там излезнат керемидки ще си скубите косите от очертаващите се последствия… От тук нататък горките строителни предприемачи ще трябва да пълнят и големите археоложки гуши…

Идва ред да се запитаме - Кой ще е този малоумен областен управител, който ще си сложи "главата в бълвоча" и ще дръзне да прилага това "юридическо недомислие" (наречено закон) ? Кой би дръзнал да национализира големи територии от съществуващи градове и селища, цели хотелски, търговски, административни и индустриални комплекси, цели гори и огромни масиви земеделски земи ? Дали след един мащабен опит за прилагане на това "юридическо недомислие" (наречено закон) въобще ще има областна управа и дори правителство?

Сега идва ред да влезем и по къщите на хората. Ако недай си боже у вас имате някаква старина, за която някой археолог може да каже, че е "обект на археологията" (т.е. подобни предмети се намират и в "археологически обекти") и не сте я декларирали по надлежния "юридически недомислен" ред, (понеже я имате по наследство, и никога не сте я считали за археологически обект, а и тя никога не е била нито в земята, нито на нейната повърхност, нито във водата, а винаги сте я пазили поколения наред, като очите си във вашата семейна съкровищница), то тя съгласно това "юридическо недомислие" (наречено закон) трябва да бъде конфискувана от държавата, а вие следва да бъдете подведени под административна и наказателна отговорност за нейното укриване... Ако пък броят на подобни ценности е три или повече ще понесете завишени наказания съгласно последните промени в НК.

Недай си боже ако въпросната семейна реликва има голяма стойност, тя ще бъде определена за "национално богатство", а вие нямате абсолютно никакъв шанс тя да остане ваша, освен ако не разполагате с "официален документ" за нея... надлежно заверен, да речем, при кадията или валията от вашия отговорен за бъдещето прадядо...Ако не разполагате с такъв документ ще понесете още по-големи наказания съгласно НК.

Ако пък сте колекционер или пък просто сте инвестирали известна сума в "културни ценности", които съгласно "юридическото недомислие" (наречено закон) могат да бъдат определени, че са "обект на археологията", положението ви става още по-тежко.

Вие не само, че сте длъжни да декларирате своите ценности в постановения "юридически недомислен" срок, но трябва и да съдействате на държавата да ви направи "държател" на най-ценните от тях, които ще се окаже, че имат голяма "научна или културна" стойност и ще бъдат обявени за "национално богатство".

Единственият ви шанс да останете техен собственик е ако навременно сте се сдобили с изрядни документи доказващи, че сте закупили ценностите от някой западен аукцион... и своевременно не сте забравили да ги декларирате пред митницата, но дори и в този случай сте оставен на "юридически недомислената" преценка на шефа на съответния музей, който би могъл отнякъде да изрови някакви данни и "да се предположи, че ценностите - обект на идентификация, са незаконно придобити" от вас... В такъв случай отново ще ви подадат на полицията и прокуратурата.

Ако пък не дай боже сте били напълно изряден колекционер и по действащата доскоро нормативна уредба сте декларирали колекцията си или дори само сте я популяризирали (по какъвто и да е начин) сте от кръга на "обречените". Този закон е направен най-вече за вас за да ви приберат онова с което се гордеете... Все пак законът предвижда да ви остави собствеността върху най-малоценните артефакти (които не са вашата гордост), но дори и за тях важи вече упоменатата вездесъща преценка на музейния шеф...

Ако пък сте търсач изобщо няма да дочетете нито закона, нито дори този коментар... Вие прекрасно знаете, че както всеки така и този закон "е врата у поле", а това, че тази врата е прекалено тясна и опасна изобщо няма да ви изплаши, понеже полето у нас е твърде широко...

В този кратък коментар разбира се не могат да бъдат обхванати всички ужасии от "юридическия бълвоч" на това "юридическо недомислие" (наречено закон). Внимателния анализ показва, че множество текстове взаимно си противоречат, противоречат на други действащи закони, противоречат на международноправни актове по които РБ е страна, а някои като този на чл.146,ал.2 противоречат дори на Конституцията.

На кой политик обаче му пука?

Все още ги няма съответните подзаконови нормативни актове, а и няма да ги има в скоро време...

Нашите сондажи по различни властови етажи показаха тотално безхаберие по проблемите на новия "Закон за културното наследство". Мнозина от специалистите изобщо не си дават труд да вникват в "юридическите безсмислици" и казват - "това нема да го бъде дълго време"...

Все пак има и изрядни граждани и на тях им пука.

Пука ни и на нас за тази гавра с нашето културно наследство и за предстоящия ”законен” произвол с изконните му собственици…

Накрая трябва да кажем, че единствено промените в Наказателния Кодекс са пипани от юристи. (Напомняме, че самият Закон за Културното Наследство въобще не мина през Правната Комисия на Народното събрание... През тази комисия минаха само измененията и допълненията в НК.)

Май само наказателните органи си разбират работата и дори при условията на такъв "юридически бълвоч" са успели да внесат макар и малко яснота.

В текстовете на НК се прави някаква разлика между "съкровище", "културна ценност", "археологически обект", "защитена територия" и "национално богатство".

Не бива обаче нито за миг да се забравя, че нормите в НК са бланкетни и са пряко относими към коментираното по-горе "юридическо недомислие" (наречено закон)...

п.с. А Вие какво можете да направите ?

Ами май единствената Ви възможност е да гласувате за онези политици, които ще отменят това "юридическо недомислие" (наречено закон).

(Това със сигурност не са тези, които го гласуваха в настоящия парламент...

А на политическите брокери, които прокараха това ”юридическо недомислие” краката им стават все по-къси и надали изобщо ще влезнат в следващия парламент.)