|
|
"Изминаха
две години, откакто завърших да пиша дългата история за това как
аз, Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик, хромият, пелтекът, глупакът
на фамилията, когото неговите кръвожадни роднини не сметнаха достоен
за усилието да екзекутират, да отровят, да принудят да се самоубие,
да прокудят или да оставят да умре от глад, така както всъщност
те се оттърваваха един от друг, Та казвам минаха две години откак
написах историята за това как надживях всички тях, че дори и лудият
си племенник Гай Калигула, и един ден бях избран за император
от низшите офицери на Преторианската гвардия. Завърших предишната
история в онзи драматичен миг, нещо нередно от страна на професионален
историк като мене. Историкът няма право да прекъсва разказа си
в най-напрегнатия момент. Трябваше да продължа да пиша …"
Из втората книга
на Автобиографията на Клавдий
|
СЪДЪРЖАНИЕ:
Втора книга на автобиографията на Тиберий
Клавдий в 29 глави.
|
