Възприетия подход в проучването е да се обръща внимание на директно идващата от земите на древна Тракия информация, свързана с монетосеченето и монетната циркулация, тази информация да се допълва с данни от известните епиграфски и археологически паметници до достигането на логични изводи свързани с разглежданите проблеми и едва след това да се търси подкрепа за тези изводи в оскъдните и често пъти противоречащи си сведения свързани с политическата история на древна Тракия от изворите, а не както е възприето досега, на база сведения от изворите да се правят опити за обясняване особеностите на монетосеченето и монетната циркулация от земите на древна Тракия и търсене на отговори на свързани с тях неясни исторически събития.

За тракийските земи известния материал от изворите напоследък не се увеличава, новите епиграфски паметници се появяват много рядко и обикновено носят ограничена във времето информация, свързана главно с с отделни малки територии на древна Тракия. В същото време рязко се увеличава в качествено и количествено отношение новия нумизматичен материал от всички земи обитавани от траките. Изображенията, символите и надписите от тракийските монети при това представляват едни от най-сигурните автентични тракийски политически документи, а местонамирането им в определени случаи предоставя сравнително най-точни данни за териториите в които са живели техните тракийски издатели и основното тракийско население за което са били предназначени тези монети.

Възприетия подход в проучването дава възможност да се активизира търсенето и намирането на възможно най-достоверните за рамките на досегашните познания отговори на големия брой неясни въпроси, свързани с миналото в земите на древна Тракия.

В студията са разгледани редица нови виждания, свързани с тълкуване изображенията, символите и надписите върху тракийските племенни и владетелски монети. Представени са доводи за отсичането от одрисите на сребърни и бронзови монети от типа "силен и нимфа" и е направен опит да се определят териториите, контролирани от одриското племенно обединение на база събраните от автора сведения за местонамирането в земите на Тракия на отсичаните от одрисите монети от типа "силен и нимфа". Оказва се, че най-големи количества от тях се намират в земите от териториите влизащи в състава на Одриското царство още от времето на първите му владетели, като част от тези племенни монети продължават да се отсичат паралелно с най-ранните одриски владетелски монети. В същите тези земи по времето на първите одриски владетели се отсичат и неизвестните доскоро бронзови монети от типа "силен и нимфа". В очертаната с находки на монети от типа "силен и нимфа" и монети на ранните одриски владетели територия на Одриското царство, в развалините на тракийски жилища се намират и редица характерни, несрещащи се в други райони култови фигури, неслучайно свързани чрез изображенията си с ранните одриски владетелски монети. Съществуването на значителното по количество и разнообразие на номинали анепиграфно тракийско племенно монетосечене от типа "силен и нимфа" на територии, попадащи от най-ранни времена в земите на Одриското царство, влиза в противоречие с наложилото се досега мнение, че не са били отсичани одриски племенни монети, както и че монетите от типа "силен и нимфа" са отсичани от Тасос или от обитаващите Родопите независими племена, след като точно в тези райони на Тракия те не се намират. С оглед пълното изясняване на поставените в проучването въпроси е извършено кратко критично разглеждане на ранното Тасоско монетосечене и са посочени редица нови виждания за отсичаните от Тасос от края на VI до средата на V в.пр.н.е. автономни монети.

В студията е направено обстойно разглеждане на монетосеченето на считания за тракийски династ Сараток. Представени са доводи, че Сараток не е отсичал бронзови монети от малък номинал, а отдаваните досега на него бронзови монети принадлежат на Дионисопол. Дадена е информация за намирането в земите на днешна България на още 58 сребърни монети на Сараток, по брой надхвърлящи общото количество на намираните досега сребърни монети на останалите ранни одриски владетели, както и редица други доказателства, че Сараток не е династ от югозападна Тракия, а одриски владетел от средата на V в.пр.н.е. Аргументирана е хипотезата, че познатото от изворите име на най-известния одриски владетел Ситалк всъщност е името на популярното му прозвище, докато собственото му тракийско име, поставяно върху отсичаните от него монети е Сараток.

На база на събрания нов нумизматичен материал, както и с използване на информация от други вече публикувани одриски владетелски монети , в отделна статия е доразвито изказаното в предишни публикации мнение за отсичането на голяма част от ранните одриски владетелски монети в монетарници от вътрешността на Тракия, а не в монетарници на гръцките градове от крайбрежието на Тракия.

На база известните до 1965 г. пет подражания на бронзови монети на Маронея от типа "кон в галоп - лоза с гроздове" е направено първото проучване на причините за появата на това тракийско имитативно монетосечене. До този момент ни е известно публикуването на още осем такива монети, което досега даваше основания да се счита, че това е едно локално имитативно тракийско монетосечене. Но наблюденията ни върху попадащите в колекционерите в България подражания на монетите на Маронея от типа "кон в галоп - лоза с гроздове" показват, че това са най-често срещаните имитативни бронзови монети от IV в.пр.н.е., обслужващи голяма част от югоизточните територии на ранното Одриско царство, а поради тяхното голямо количество те не могат да бъдат приемани за резултат на едно локално имитативно монетосечене. По този повод това ранно имитативно бронзово монетосечене е разгледано подробно. В хода на проучването е направен паралел с късните подражания на монетите на Маронея, като са публикувани екземпляри от неизвестен тип подражания на бронзови монети на Маронея.

В отделна статия е разгледано монетосеченето на Кетрипор, като е дадена информация за съществуването на един неизвестен досега тип бронзови монети на този владетел. Изказано е ново мнение, свързано с избора на изображенията и символите от монетосеченето на Кетрипор, като е посочена приемственността и връзката им с осъществяваното по това време одриско владетелско монетосечене.

Въпреки, че първоначално в студията не бе планирано разглеждане монетосеченето от земите на Тракия след победите на Филип II от 341 г.пр.н.е., с оглед подпомагане започнали проучвания е направено съобщение за съществуването на неизвестните досега бронзови монети от малък номинал от типа "глава на Аполон надясно - котиле?; котилискус?" с легендите FILH или DHMHTRIO, както и събраната от колекционерите информация за монетите от същия тип с инициалите FI, FIL, монограм на база буквите FILH и монетите на Кипсела от типа "глава на Хермес - котиле?; котилискус?".

Публикуваните в проучването нови типове монети са:

• Одриски племенни бронзови монети от голям номинал от типа "силен и нимфа - малък вдлъбнат квадрат разделен на четири";
• Голямономинална бронзова монета на Меток (?) от типа "протоме на кон в галоп наляво - (липсват следи от надписа) двойна брадва в голям вдлъбнат кръг";
• Голямономинална бронзова монета на Меток (?) или Терес II (?) от типа "грозд - следи от буквите TH, двойна брадва";
• Малкономинална бронзова монета на Кетрипор от типа "глава на брадат Дионис надясно - елипсовиден щит окачен на гвоздей";
• Малкономинални бронзови монети от одриски владетелски тип "глава на Аполон надясно - коничен култов съд с две дръжки (котиле?; котилискус?)" с легендата FILE;
• Малкономинални бронзови монети от одриски владетелски тип "глава на Аполон надясно - коничен култов съд с две дръжки (котиле?; котилискус?)" с легендата DHMHTRIO;
• Тетрадрахма на неизвестен владетел от средата на V до началото на IV в.пр.н.е. от териториите, включващи земите на Пеония и съседните и тракийски земи по поречието на река Струма от типа "глава на Аполон с дълги коси наляво - EUDETIO над лъв в ход надясно";
• Неизвестни тракийски подражания на малкономинални бронзови монети на Маронея от II период на монетосечене от типа "глава на Дионис - XKOS Дионис прав с грозд, хламида и пръчка".